Държавната библиотека в Москва: Говорим над 50% старобългарски
Покрай празника на националните будители 1 ноември би било добре да си напомним, че народът и страната ни са пробудили целия източен славянски свят още през ІХ век, когато са популяризирали църковната книжнина на Изток. За това приказва и съветският българист учен Дмитрий Лихачов.
„ Какво е бил църковнославянският език в Русия? Не е бил повсеместен за нашата книжовност книжовен език. Езикът на доста литературни творби (руски – бел. ред.) е надалеч от църковнославянския – езикът на летописите, на „ Руската Правда “, на „ Слово за похода на Игор ”, „ Молитвите на Даниил Заточеник “, да не приказваме за езика на Авакум.
-->
Църковнославянският език, пренесен в Русия от България освен посредством книгите, само че и устно – посредством богослуженията, незабавно става в Русия знак за духовната полезност на това, което се приказва и написа на него. България дава на източните славяни висшия пласт на езика, „ полюс на духовността ”, изключително доста обогатил нашия език, дал му нравствена мощ, дарба за извисява мислите, понятията, визиите. Това е език, на който са доверявали най-висшите мисли, на който са се молили, на който са писали тържествени слова. Той от самото начало е бил „ паралелно “ с съветския народ, обогатявал го е духовно. По-късно молитвите били сменени от лирика. Като си спомняме молитвеното минало на нашата лирика, следва да съхраняваме нейния език и найната „ висша конфигурация “, написа акад. Дмитрий Лихачов в „ Забележки и наблюдения: от бележници в разнообразни години “ („ Съветски публицист “, 1989 г.)
В момента в съветската „ историческа просвета “ се шири принцип, че съветският език е правоприемник на по този начин наречения „ древноруски език “, а украинският и белоруският са негови „ странични артикули “, зародили най-много поради полското въздействие. Това схващане, споделят обективните езиковеди, изцяло отхвърля научните обстоятелства, известни, за жалост, единствено на стеснен кръг специалисти лингвисти.
Според докторката по филологически науки, водещ теоретичен помощник на Руската държавна библиотека проф. Татяна Миронова, 55% от думите в актуалния съветски език са църковнославянски, т.е. – старобългарски, предава " Площад Славейков ".
Дори в църквата има учени, които поддържат тази теза. Епископ Иларион Алфеев твърди:
„ Църковнославянският език е друг от съветския единствено в някои граматически форми, в семантиката на някои думи и словосъчетания, в особеностите на синтаксиса и няколко десетки думи, отсъстващи в днешния съветски език. А църковнославянският език поражда въз основа на старобългарския при преводите от гръцки на Библията и други религиозни книги. Така че в действителност това е старобългарски език “.
Според учените, при диалога за езика е значимо да се помни, че Русия не се образува в началото като славянска страна. Територии, обитаеми в остарели времена със славяни, са главно регионите към Смоленск, Курск, Брянск – мястото, където са живели античните кривичи. Останалите земи са най-много фински, за което сочат топонимите на историческата Московия – Муром, Рязан, Вологда, Кострома, Тула. Дори името Москва е финско. Няколко века тези земи са били завоювани от хората на Рюрик, пристигнали от Лаба (Елба). Имало е няколко дребни градчета-крепости, учредени от рутените и норманите. Мрежата от тези замъци се е наричала Рус. Местното население е било подчинено на много по-цивилизованите окупатори.
Език на тези колонии е бил славянският в ролята му на койне – не е бил майчин, само че се е употребявал, с цел да се схващат другите племена между тях. Постепенно през вековете локалното туземно население възприема този език като собствен. Академик Александър Янов твърди, че този развой е траял към 250 години. Същото написа и летописецът Нестор в една от най-важните исторически книги за тези територии – „ Повест за миналите години “, датирана от ХІІ век. Според него ладогите са приели славянския език на Рюрик и по тази причина са се нарекли „ словени “ – разбиращи словото. Онези, които не го разбирали, станали „ немци “ – т.е., неми.
По времето на Златната орда от ХІІІ до ХVІ век Московия за три века се причислява към етнически родствените нации на фино-угрите. В този интервал върху езика на района голямо въздействие оказва тюркският език. В това време Московия и Ордата имали обща вяра, хибрид сред исляма и арианското християнство, еднообразно били почитани Исус и Мохамед. Едва през 1589 година Москва приема гръцкия канон, а Казан – чистия ислям.
В средновековна Московия имало няколко езика. Езикът на аристокрацията бил славянският. Народният език – фински. Тюркският бил употребен по-скоро в религиозни обреди. А българският бил езикът на православните текстове и църквата. Тази комбинация става основа за днешния съветски език. 55% от него са идентични със старобългарския. В украинския и белоруския това съвпадане с българския е над 70% – тези територии не са били подлагани по този начин интензивно на фински и тюркски въздействия и в тях са останали живи въздействията на старобългарския език, главен богослужебен и формален език в Киевска Рус.
„ Какво е бил църковнославянският език в Русия? Не е бил повсеместен за нашата книжовност книжовен език. Езикът на доста литературни творби (руски – бел. ред.) е надалеч от църковнославянския – езикът на летописите, на „ Руската Правда “, на „ Слово за похода на Игор ”, „ Молитвите на Даниил Заточеник “, да не приказваме за езика на Авакум.
-->
Църковнославянският език, пренесен в Русия от България освен посредством книгите, само че и устно – посредством богослуженията, незабавно става в Русия знак за духовната полезност на това, което се приказва и написа на него. България дава на източните славяни висшия пласт на езика, „ полюс на духовността ”, изключително доста обогатил нашия език, дал му нравствена мощ, дарба за извисява мислите, понятията, визиите. Това е език, на който са доверявали най-висшите мисли, на който са се молили, на който са писали тържествени слова. Той от самото начало е бил „ паралелно “ с съветския народ, обогатявал го е духовно. По-късно молитвите били сменени от лирика. Като си спомняме молитвеното минало на нашата лирика, следва да съхраняваме нейния език и найната „ висша конфигурация “, написа акад. Дмитрий Лихачов в „ Забележки и наблюдения: от бележници в разнообразни години “ („ Съветски публицист “, 1989 г.)
В момента в съветската „ историческа просвета “ се шири принцип, че съветският език е правоприемник на по този начин наречения „ древноруски език “, а украинският и белоруският са негови „ странични артикули “, зародили най-много поради полското въздействие. Това схващане, споделят обективните езиковеди, изцяло отхвърля научните обстоятелства, известни, за жалост, единствено на стеснен кръг специалисти лингвисти.
Според докторката по филологически науки, водещ теоретичен помощник на Руската държавна библиотека проф. Татяна Миронова, 55% от думите в актуалния съветски език са църковнославянски, т.е. – старобългарски, предава " Площад Славейков ".
Дори в църквата има учени, които поддържат тази теза. Епископ Иларион Алфеев твърди:
„ Църковнославянският език е друг от съветския единствено в някои граматически форми, в семантиката на някои думи и словосъчетания, в особеностите на синтаксиса и няколко десетки думи, отсъстващи в днешния съветски език. А църковнославянският език поражда въз основа на старобългарския при преводите от гръцки на Библията и други религиозни книги. Така че в действителност това е старобългарски език “.
Според учените, при диалога за езика е значимо да се помни, че Русия не се образува в началото като славянска страна. Територии, обитаеми в остарели времена със славяни, са главно регионите към Смоленск, Курск, Брянск – мястото, където са живели античните кривичи. Останалите земи са най-много фински, за което сочат топонимите на историческата Московия – Муром, Рязан, Вологда, Кострома, Тула. Дори името Москва е финско. Няколко века тези земи са били завоювани от хората на Рюрик, пристигнали от Лаба (Елба). Имало е няколко дребни градчета-крепости, учредени от рутените и норманите. Мрежата от тези замъци се е наричала Рус. Местното население е било подчинено на много по-цивилизованите окупатори.
Език на тези колонии е бил славянският в ролята му на койне – не е бил майчин, само че се е употребявал, с цел да се схващат другите племена между тях. Постепенно през вековете локалното туземно население възприема този език като собствен. Академик Александър Янов твърди, че този развой е траял към 250 години. Същото написа и летописецът Нестор в една от най-важните исторически книги за тези територии – „ Повест за миналите години “, датирана от ХІІ век. Според него ладогите са приели славянския език на Рюрик и по тази причина са се нарекли „ словени “ – разбиращи словото. Онези, които не го разбирали, станали „ немци “ – т.е., неми.
По времето на Златната орда от ХІІІ до ХVІ век Московия за три века се причислява към етнически родствените нации на фино-угрите. В този интервал върху езика на района голямо въздействие оказва тюркският език. В това време Московия и Ордата имали обща вяра, хибрид сред исляма и арианското християнство, еднообразно били почитани Исус и Мохамед. Едва през 1589 година Москва приема гръцкия канон, а Казан – чистия ислям.
В средновековна Московия имало няколко езика. Езикът на аристокрацията бил славянският. Народният език – фински. Тюркският бил употребен по-скоро в религиозни обреди. А българският бил езикът на православните текстове и църквата. Тази комбинация става основа за днешния съветски език. 55% от него са идентични със старобългарския. В украинския и белоруския това съвпадане с българския е над 70% – тези територии не са били подлагани по този начин интензивно на фински и тюркски въздействия и в тях са останали живи въздействията на старобългарския език, главен богослужебен и формален език в Киевска Рус.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ